Троян, Севлиево и Ловеч са областни градове, разположени помежду си на относително близко разстояние. В тази връзка трябва да споменем и немалкото на брой села, в които живее част от населението в областта. Врабево се намира в северната част на България и е разположено в нещо като своеобразен триъгълник между споменатите три области. Освен че се явява естествен център на околията и другите села, там до 2006-та година функционира единствената за селата гимназия. В нея учат ученици не само от това село, но и от други съседни места. Равнинно – планинското разположение на селото е обусловено вероятно и от пределите на Предбалкана, където то се намира. Климатът по тези места е благоприятен за отглеждането на всички видове фиданки, много добре познати в цялата страна. Ако се върнем още по време на царуването на братята Асен и Петър и по-точно през 1185-7 година, ще си спомним избухването на въстанието против византийското робство.
Врабево съществува още от тогава, като доказателство за това са писмените съхранени данни в селската библиотека. Тя носи името на светите братя Кирил и Методий. Тук,по тези земи, се извършва един от многобройните актове на размяна на военнопленници. Голяма част от тях пожелават да останат, като вероятно за това оказва влияние и тогавашното разположение на селото. По това време то се намира под пряката власт на търновските боляри. Робово бърдо е местност, която няма как да не споменем точно във връзка с робите. Счита се, че името й е дадено точно поради размяната на роби, а самата тя отстои в посока север до известната местност Гяур баир. А робският характер на едни от първите заселници в селото също може да се окаже една от причините тази местност да се нарича по такъв начин. Всъщност първото му име било Рабево, без първата буква от сегашното наименование. Впоследствие предлогът „в” се добавя към името, защото хората искали да кажат в кое точно населено място отиват. Много имена на близки местности служат като доказателство за достоверността на тези твърдения. Сред тях личат имената на Царевец, Царска чешма, Калоянова черква и други.
Във Врабево не са малко на брой културните забележителности, някои от които съществуват на територията на селото от дълго време насам. На първо място това е църквата Свети Архангел Михаил, за която се счита, че е построена преди повече от едно столетие. Наум и Ненчо Илиеви, хора от дебърския край, поемат работата по стенописите на храма и по този начин оказват голямо съдействие за нейното окончателно изграждане. Имало е и училище от типа килийни, които са много характерни за епохата на Българското възраждане. Но от селското училище са останали към днешна дата единствено материали под формата на снимки. Има сгради, чиято архитектура е атрактивна и представлява интерес в това отношение. Взаимопомощ се нарича всестранната селска кооперация, която е снабдена и с часовникова кула. Но и ветеринарната лечебница и гимназията не отстъпват в архитектурен план, както и Попов. Това е една от известните фамилни селски къщи, които имат своя собствена история от дълго време.
